Сто години Караян

Напоследък в рок форумите и средите все повече се говори и пише за личности и банди, чиято принадлежност към рок-музиката е съмнителна. Без да говоря за външните примери (не мога обаче да пропусна Aha и Duran-Duran и др., които в нито един период от развитието на някаква музикална мисъл у нас не са определяни като РОК, но кой знае защо според лъвчетата от Зи-рок - са), като водещи банди у нас често се изтъкват Остава, Пиф, Д2, Ваня Щерева, чиито произведения, за нещастие на самата рок-музика доста често попадат във фонотеките на любителите на Ч-А-Л-Г-А-Т-А.
Защо обаче вмествам тези глупости?
Този месец се навършиха 100 години от рождението на великия диригент Херберт фон Караян (нещо което никой не отбеляза, защото някои хора ги вълнуваше повече рожденния ден на Лили Иванова - 71 г.). Какво общо има той с рока? Има - и то в отношения и качества, с които рокът принципно се гордее. Фон Караян израства и е възпитан в среда, която твърде често е определяна като “мрачно-мракобесна”. В тази среда, той обаче създава невиждани собствени импровизации върху класически германски произведения, които му докарват прозвището “Чудото Караян” през 1938 г. Заради таланта си Караян е покровителстван от друг гигант на немската сцена – директора на Берлинската филхармония – Фуртвенглер. Фуртвенглер е известен още и с това, че на 20 Април 1940 г. не подава ръка, нито отправя нацистки поздрав към Хитлер, въпреки че дирижира в негова чест Брукнер и Вагнер. По време на Нюрнбергския процес и Фуртвенглер и Караян са разпитвани от ниско образовани американски комисари, чиято цел и мечта е да заловят висши нацистки пропагандатори. Те така не успяват да схванат, защо при цялото мракобесничество и терор на нацизма, и двамата са дирижирали и Берлиоз и Бизе, да не говорим за Сметана. Фуртвенглер се опитва да обясни, че немската и изобщо европейската култура не могат без музика, пък било и напук на стари тирани или съвременни пародийни процеси. Той не е разбран и лишен до живот от правото да дирижира. Същата опасност грози и Караян, но жертвата на Фуртвенглер го спасява и той на тридесет години продължава да изгражда величествената си кариера, вече на опразнената от неговия учител площ.
Това са двама велики импровизатори и музиканти, които следват принципите на музиката, не само според своите виждания, но и според очакванията на обществото или по-широкия и по тесен кръг свои почитатели. Повечето велики рок музиканти правят същото. Рокът е картина, която човек рисува с кръвта си. Рокът наистина и животно, което те поглъща. Може би не теб самия, но твоето време и душа. Защото рокът - това е черна магия, която подобно на музиката на Караян не се поддава на анализ и слушане от комисари. Още по-малко тази музика трябва да се изпълнява пред хора, които само преди 15 години бяха готови да линчуват всеки с дълга коса и които викаха “ей пънкар!!!” на всеки, просто за разнообразие. Гошо Минчев казваше: “Не, не вярвам, че...”. Но днес е истина – Б.Т.Р. ще свирят на концерт на 1.05. за БСП. За същата тази БСП, за която днес никой не се съмнява, че е замесена и наследила всички качества на Комунистическата партия. С какво БТР са свързани с тази партия? С тия управленци? С това, че Станишев има мотор и че може би е рокер? Всеки може да си купи мотор, особено ако е Станишев. Но не и да е рокер. Той е моторист. С кош.
БТР се утвърждават като жалка нагаждаческа банда. Като ВИГ. Това е започнало не от вчера. Всичките им лигави композиции, които се пускат и по ЧАЛГА- домовете са дълготраен индикатор за това падение. От горди рокаджии, днес те са прости измикяри, които правят кавъри и свирят по мутренски заведения на колянце. Оправданието от рода на “Това е поръчка”, “Музика” или “Бизнес” не вървят, защото до тях има достойни момчета, които не са си продали задниците за безплатно-платени обеди. Фуртвенглер и Караян не са направили компромис в душите си и с музиката в тях (а тогава, приятели, хората наистина ядяха обелки от картофи и подметки). Единият е потънал и не е молил за помощ, другият е продължил, защото се е борил. Днес ние живеем в страшна буря, където компромисите стават все по-трудни. Рокът е един и името му подсказва, че е поне канара или камък, на която вече има изградена катедрала, направена също от камъни. В нея мекотели и безгръбначни твари място нямат.