Сто години Караян

Напоследък в рок форумите и средите все повече се говори и пише за личности и банди, чиято принадлежност към рок-музиката е съмнителна. Без да говоря за външните примери (не мога обаче да пропусна Aha и Duran-Duran и др., които в нито един период от развитието на някаква музикална мисъл у нас не са определяни като РОК, но кой знае защо според лъвчетата от Зи-рок - са), като водещи банди у нас често се изтъкват Остава, Пиф, Д2, Ваня Щерева, чиито произведения, за нещастие на самата рок-музика доста често попадат във фонотеките на любителите на Ч-А-Л-Г-А-Т-А.
Защо обаче вмествам тези глупости?
Този месец се навършиха 100 години от рождението на великия диригент Херберт фон Караян (нещо което никой не отбеляза, защото някои хора ги вълнуваше повече рожденния ден на Лили Иванова - 71 г.). Какво общо има той с рока? Има - и то в отношения и качества, с които рокът принципно се гордее. Фон Караян израства и е възпитан в среда, която твърде често е определяна като “мрачно-мракобесна”. В тази среда, той обаче създава невиждани собствени импровизации върху класически германски произведения, които му докарват прозвището “Чудото Караян” през 1938 г. Заради таланта си Караян е покровителстван от друг гигант на немската сцена – директора на Берлинската филхармония – Фуртвенглер. Фуртвенглер е известен още и с това, че на 20 Април 1940 г. не подава ръка, нито отправя нацистки поздрав към Хитлер, въпреки че дирижира в негова чест Брукнер и Вагнер. По време на Нюрнбергския процес и Фуртвенглер и Караян са разпитвани от ниско образовани американски комисари, чиято цел и мечта е да заловят висши нацистки пропагандатори. Те така не успяват да схванат, защо при цялото мракобесничество и терор на нацизма, и двамата са дирижирали и Берлиоз и Бизе, да не говорим за Сметана. Фуртвенглер се опитва да обясни, че немската и изобщо европейската култура не могат без музика, пък било и напук на стари тирани или съвременни пародийни процеси. Той не е разбран и лишен до живот от правото да дирижира. Същата опасност грози и Караян, но жертвата на Фуртвенглер го спасява и той на тридесет години продължава да изгражда величествената си кариера, вече на опразнената от неговия учител площ.
Това са двама велики импровизатори и музиканти, които следват принципите на музиката, не само според своите виждания, но и според очакванията на обществото или по-широкия и по тесен кръг свои почитатели. Повечето велики рок музиканти правят същото. Рокът е картина, която човек рисува с кръвта си. Рокът наистина и животно, което те поглъща. Може би не теб самия, но твоето време и душа. Защото рокът - това е черна магия, която подобно на музиката на Караян не се поддава на анализ и слушане от комисари. Още по-малко тази музика трябва да се изпълнява пред хора, които само преди 15 години бяха готови да линчуват всеки с дълга коса и които викаха “ей пънкар!!!” на всеки, просто за разнообразие. Гошо Минчев казваше: “Не, не вярвам, че...”. Но днес е истина – Б.Т.Р. ще свирят на концерт на 1.05. за БСП. За същата тази БСП, за която днес никой не се съмнява, че е замесена и наследила всички качества на Комунистическата партия. С какво БТР са свързани с тази партия? С тия управленци? С това, че Станишев има мотор и че може би е рокер? Всеки може да си купи мотор, особено ако е Станишев. Но не и да е рокер. Той е моторист. С кош.
БТР се утвърждават като жалка нагаждаческа банда. Като ВИГ. Това е започнало не от вчера. Всичките им лигави композиции, които се пускат и по ЧАЛГА- домовете са дълготраен индикатор за това падение. От горди рокаджии, днес те са прости измикяри, които правят кавъри и свирят по мутренски заведения на колянце. Оправданието от рода на “Това е поръчка”, “Музика” или “Бизнес” не вървят, защото до тях има достойни момчета, които не са си продали задниците за безплатно-платени обеди. Фуртвенглер и Караян не са направили компромис в душите си и с музиката в тях (а тогава, приятели, хората наистина ядяха обелки от картофи и подметки). Единият е потънал и не е молил за помощ, другият е продължил, защото се е борил. Днес ние живеем в страшна буря, където компромисите стават все по-трудни. Рокът е един и името му подсказва, че е поне канара или камък, на която вече има изградена катедрала, направена също от камъни. В нея мекотели и безгръбначни твари място нямат.

Бахтало!!!

Бахтало е "ромския" поздрав за празник. Не знам, какво значи. Нито знам, какво е "ром". Популярното название на циганите на официално признатия европейски език е Gypsies. Но и това е свързано с лъжа. През 1500 г. група от тях се представят пред крал Хенри VІІ в Англия и го уверяват, че са християни, потомци на древните копти и бежанци от Египет, подложени на репресии от арабите мюсюлмани. Това е все едно някой да ви каже, че се казва Гошо от Герман, а всъщност е Сашо от Конювица. Т.е. без значение на последствията, той ви лъже още при запознаването. Неприятно е. Три десетилетия по-късно английската кралска администрация установява ред нарушения, които освен склонност към ерес или по-скоро липса на каквато и да е религиозност, включват и измами, кражби, отвличания, склонност към съдействие на врагове на короната. Крал Хенри VІІІ издава декрет според който не само всички "египтяни"трябва да си тръгнат от неговото кралство, но и тези, които им указват подслон също подлежат на изгнание или смърт. Днес това се разглежда като кръвожаден и престъпен акт, поставящ началото на циганските мъки в цяла Европа. Всъщност, къде битуват циганите най-добре? В Турската империя, в Кордобския емират в Испания и Австро-унгарската империя. В ислямските държави системата предпоставя равнопоставеност между всички, които не са правоверни. В обезличаваща доминиращите етноси среда, циганите, подобно на евреите, израстват като буен плевел (някой би казал и красив). В подобни системи циганите могат да водят своя типичен начин на живот, който се базира на номадство. Когато те престанат да съществуват това се отразява и върху икономиката на доминиращите етноси, които се съобразяват с новите реалности и цената на свободата. Циганите са единствените, които отказват да го направят и изтъкват този факт като повод за гордост и етническа характеристика. Други етноси в нашата държава, които са практикували трансрегионален номадизъм се съобразяват с новите реалности след Освобождението и неуспешните войни и дори сериозно допринасят за развитието на икономика от нов тип. Само циганите стоят встрани от този процес. Непредвидените им местения и миграции пречат и смущават нормалния живот на селища от всякакъв характер. Поради този факт те не се поддават на асимилация и акултуризация. Още повече, че на Балканите преобладава прагматизмът и никой не вижда нищо екзотично в неща като "циганска любов", "циганска ревност", танци и бла-бла. Както казва Мечо Пух "Което пречи трябва да се махне!". Как ще ги махнем обаче? Ясно е, че не можем да приложим модела по "окончателното решение на проблема". За това от друга страна, напълно законно ми се вижда лишаването им от гражданство и изличаването им от всякакви избирателни и други списъци. Те трябва са получат статут на външно малцинство, свързано с интернационална циганска общност, чието предвижване да се ограничи до местата, където този евентуален нов закон ги завари. Ако искат да градят нова държава, базираща се на тази общност, то те ще бъдат свободни да се присъединят към своите братя в Италия, Унгария или Испания. Ако не - да поддържат връзки с тях и да обменят икономически активи, подобно на еврейските и арменските малцинства по света.

А на тези от нас, които работят и се прибират оскотяли и първата им работа е да влеят в себе си органична смес от ковалентно свързани в хидроксилна група кислородни и водородни атоми, които от своя страна с атом карбон, съставят алкална група, наречена алкохол, защото носят на гърба си двама пенсионери, трима безработни и трима "римляни", казвам "Бахтало!"

Той е Божидар Димитров

Той е моряк. Той е историк и когато му изнася археолог. Той е общински съветник и директор на Националния исторически музей. Той е агент на ДС и специалист по МВР. Той е телевизионен водещ и бизнесмен. Той е дебел. Той НЕ е професор, въпреки че обича да се представя или да го представят за такъв. Той е социалист с националистични възгледи, обичащ да нарича себе си патриот. Той е един от най-ярките примери за присъствието на всеядни, способни да влязат в симбиоза с почти всичко, организми. Педя Човеци, които нямат мозък, но имат лакти. Б.Д. е защитил дисертация за т.нар. “малък доктор” върху някои проблеми, касаещи нашата история от непознати до 70-те години на 20 в. ръкописи в Библиотеката на Ватикана. Никога не е защитавал или предлагал труд за доктор на историческите науки. Божидар Димитров е пример за това, как чрез партийна протекция, наглед невзрачни фигури с вид на месари от чаршията по Етъра могат днес да се титулуват елит. Мътната вода, в която хора като него ловят риба е създадена от прогресиращото невежество на това, което наричаме в България средна класа или пък от желанието да чуваме това което искаме. Какво ни предлага той? Увереността, че сме древен народ с библейски корени, който по-късно е цивилизовал цяла Европа. Народ, който дори и познал поражението и робството, винаги се издига към нови върхове и кове нечувани победи. Прекрасно, но всичко това е аргументирано не с научни факти, които дори и популяризирани наистина липсват днес, а с подхода на сценарист на анимация или автор на комикси. Ако анализираме природата му, то там ще видим, че има няколко фигури – Б.Д. – научния изследовател и професор, който не е издал нито една книга с научен апарат; бизнесменът и директор, който издава промоционални билети за обиколка на НИМ и Боянската църква без сериен номер, разпечатани на цветен принтер и “освободени” от всякакви данъци; политикът, който с жар защитава каузата на социализма, следователно и Интернационала, а в същото време претендира да е последният защитник на българщината, която неговите съпартийци тъпчеха и тъпчат вече 63 години. Неговият национализъм се изразява в примитивното фалшифициране и напасване на исторически факти и артефакти към кухи тези. Той е човекът, който без да вземе под внимание елементарни археологически данни погреба нечии останки край “Св. 40 Мъченици” във Велико Търново и подобно на някои свои авторитетни предшественици, отново и за последен път обяви, че това е гробът на цар Калоян. Дали той ще бъде жив, когато един ден наистина се открие гробът на този цар и какво би казал тогава? Такъв национализъм, подплатен с аргументи от лексиката на “пред Централна баня” не е нужен. Самият Б.Д. също не е нужен тук. Процесът по изхвърлянето на пречещите организми обаче е труден. Освен симбиозата, в която той е яхнал българските национални идеали, с което ги обезмисля и прави лигави, и противни, съществува и анабиоза, при която гостоприемникът в крайна сметка умира.

Юлиан и Ивана