Той е Божидар Димитров

Той е моряк. Той е историк и когато му изнася археолог. Той е общински съветник и директор на Националния исторически музей. Той е агент на ДС и специалист по МВР. Той е телевизионен водещ и бизнесмен. Той е дебел. Той НЕ е професор, въпреки че обича да се представя или да го представят за такъв. Той е социалист с националистични възгледи, обичащ да нарича себе си патриот. Той е един от най-ярките примери за присъствието на всеядни, способни да влязат в симбиоза с почти всичко, организми. Педя Човеци, които нямат мозък, но имат лакти. Б.Д. е защитил дисертация за т.нар. “малък доктор” върху някои проблеми, касаещи нашата история от непознати до 70-те години на 20 в. ръкописи в Библиотеката на Ватикана. Никога не е защитавал или предлагал труд за доктор на историческите науки. Божидар Димитров е пример за това, как чрез партийна протекция, наглед невзрачни фигури с вид на месари от чаршията по Етъра могат днес да се титулуват елит. Мътната вода, в която хора като него ловят риба е създадена от прогресиращото невежество на това, което наричаме в България средна класа или пък от желанието да чуваме това което искаме. Какво ни предлага той? Увереността, че сме древен народ с библейски корени, който по-късно е цивилизовал цяла Европа. Народ, който дори и познал поражението и робството, винаги се издига към нови върхове и кове нечувани победи. Прекрасно, но всичко това е аргументирано не с научни факти, които дори и популяризирани наистина липсват днес, а с подхода на сценарист на анимация или автор на комикси. Ако анализираме природата му, то там ще видим, че има няколко фигури – Б.Д. – научния изследовател и професор, който не е издал нито една книга с научен апарат; бизнесменът и директор, който издава промоционални билети за обиколка на НИМ и Боянската църква без сериен номер, разпечатани на цветен принтер и “освободени” от всякакви данъци; политикът, който с жар защитава каузата на социализма, следователно и Интернационала, а в същото време претендира да е последният защитник на българщината, която неговите съпартийци тъпчеха и тъпчат вече 63 години. Неговият национализъм се изразява в примитивното фалшифициране и напасване на исторически факти и артефакти към кухи тези. Той е човекът, който без да вземе под внимание елементарни археологически данни погреба нечии останки край “Св. 40 Мъченици” във Велико Търново и подобно на някои свои авторитетни предшественици, отново и за последен път обяви, че това е гробът на цар Калоян. Дали той ще бъде жив, когато един ден наистина се открие гробът на този цар и какво би казал тогава? Такъв национализъм, подплатен с аргументи от лексиката на “пред Централна баня” не е нужен. Самият Б.Д. също не е нужен тук. Процесът по изхвърлянето на пречещите организми обаче е труден. Освен симбиозата, в която той е яхнал българските национални идеали, с което ги обезмисля и прави лигави, и противни, съществува и анабиоза, при която гостоприемникът в крайна сметка умира.